Welcome to Ryeqo.bg

У нас здравната каса осигурява иновативна терапия с дългосрочно действие

С доказана ендометриоза живеят по 1 от всеки 10 жени в света. Диагнозата се поставя трудно, средното закъснение е между 7 и 10 години от началото на симптомите. С развитието на медицината, технологиите и компетентността на съответните специалисти се увеличава и процентът на успеваемостта в диагностиката и лечението в отделните центрове.

Това казва в интервю за електронното издание Zdrave.net д-р Васил Велевски, специалист по акушерство и гинекология с над 30-годишен опит и експертиза в диагностиката и лечението на ендометриоза. Той е специалист по невропелвеология, която включва заболявания и състояния, свързани с нарушени функции на нервите в малкия таз и при двата пола. Работи в АГ Център „Европа“ – Пловдив – Център по ендометриоза и невропелвеология (Endometriosis and Neuropelviology Center Plovdiv, Bulgaria) и в МБАЛ „Св. Иван Рилски“ – Пловдив, където се създава специализиран център по ендометриоза.

При ендометриоза тъкан от лигавицата на матката излиза извън маточната кухина и се засягат подлежащите органи – развива се асептично възпаление и се нарушават техните функции.

„Понякога заболяването се открива лесно, понякога – трудно, зависи от давността на симптомите и насочеността на лекаря или екипа. Най-честите симптоми са отдавна описани, даже пациентки се насочват сами за консултация“, обяснява д-р Велевски.

Сред характерните оплаквания на пациенктите са обилна и продължителна менструация, болка, анемия. Специалистът трябва да отграничи симптомите и да се ориентира за кое заболяване става дума.

В диагностиката се използват образните методи, които могат и да се комбинират. На първо място е стандартната 2D и 4D вагинална ехография. Следва ядрено-магнитният резонанс, който е задължителен за поставяне на диагнозата ендометриоза в съвременната медицина, особено при дълбоките форми на болестта. Точно те предизвикват тежките анатомични и функционални нарушения.

Засягането на органите извън малкия таз води до нарушение на функциите (напр. на пикочния мехур, ректума, белия дроб, диафрагмата и др.) и качеството на живот, които понякога са наистина много тежки. Това води периодично до сериозни страдания, физически и психически. Тези пациенти се нуждаят от специализирано наблюдение и лечение, защото дори и след най-брилянтната хирургия болестта остава и изисква грижи. Социалното значение на ендометриозата обхваща и репродуктивните проблеми – тя е сред водещите причини за безплодие при жената.

Причините не са установени, освен фактори като ретроградната менструация и един-два други. Има нови проучвания в тази област – от една страна, за възможен бактериален причинител, от друга страна, за улесняване на проявлението на болестта при съвременния начин на живот, който обхваща още ембрионалното развитие, начина на отглеждане и хранене на бебетата и децата, физическата активност от най-ранна възраст и по-нататък, комуникациите и др. Затова и лечението трябва да започва с профилактика на жените и правилно отглеждане още от раждането.

При ендометриоза има съвременни възможности за консервативна (лекарствена) терапия, макар че не всички форми на заболяването са показани за това. Тя може да бъде пред- и следоперативна. Прилага се и при по-леките случаи със запазен фертилитет заедно с активно наблюдение при специалист. При тежки случаи се прилага предоперативно за по-добра подготовка на жената за операция, а също и след това за забавяне на болестта, за намаляване или елиминиране на симптомите. Повечето използвани лекарства са налични в България, достъпни са за пациентите чрез НЗОК и са добре познати на специалистите. Има иновативна лекарствена терапия с дългосрочно действие, която е на разположение в България и е реимбурсирана от здравната каса.

В модерната медицина при показаните за операция случаи на ендометриоза се подхожда само с ендоскопска хирургия, включително роботизирана – това е методът, който позволява необходимата визуализация на патологичната ендометриозна тъкан и нейното правилно и качествено отстраняване. Д-р Велевски уточнява: „И докато при лекарствената терапия достъпът на българските пациентки е добър, при съвременните оперативни методи не е точно така. Обучението на специалисти е дълго и много скъпо, а не се инвестира в него, освен лично. Ендоскопската апаратура, консумативите и материалите също са много скъпи, както и наблюдението на пациентките. Всичко това води до нежелание на млади колеги да специализират в тази област. Липсва държавна политика да се създават специализирани центрове за ендометриоза със съответното обучение на кадри и оборудване. Няма дори отделна клинична пътека за лечението на това сериозно гинекологично заболяване, а същевременно при хирургия извън малкия таз то изисква мултидисциплинарен екип с участието на хирург, уролог, рентгенолог, съдов специалист и др. Затова апелираме да се създадат такива специализирани центрове, със специалисти с обучение и насочено мислене за всеки етап от терапията и наблюдението при ендометриоза“.

Какво представлява невропелвеологията и ясен ли е пътят на пациента при такива заболявания – вижте цялото интервю тук.

СНИМКИ: ЛИЧЕН АРХИВ, PIXABAY